Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ посвещава този спектакъл на 30 годишнината от смъртта на неподражаемия драматург и поет Иван Радоев. Легендарната пиеса „Човекоядката“, превърнала се във вечна емблема на българския театър, отново ще оживее на Плевенската сцена в края на януари 2024 г.

На първата репетиция на маса се събраха тринадесет щастливи „малки човечета“ да обвинят, кой както може, за всичките си неволи държавата и не само, защото „Народът е нервен, другари!“.

„Цялата история се развива в малката галактика на старчески дом… тук столовете са уморени, масата е уморена. Телевизорът също е уморен и от две години не поддържа никакви връзки с политическите коментатори“ - нима това не е достатъчно за една тотална и абсурдна комедия, която ще ни погледне право в очите от сцената на Плевенския театър.

Режисьор - Орхан Таир; сценограф - Лариса Нагорска; музика - Асен Антонов

Участват: Бистра Окереке, Елица Анева, Генадий Николов, Дориана Гълъбова, Екатерина Стоянова, Ирена Ненчева, Ленко Гурков, Мариян Стефанов, Нина Горановски, Орхан Таир, Петьо Кръстев, Сергей Константинов

Специално за ролята на Човекоядката участва Бистра Окереке - първата професионална актриса от африкански произход в България.

„Моята „Човекоядка“ няма нужда да бъде осъвременявана, умишлено да я модернизираме. След почти 50 години тя отново е актуална, затова тя ще е във времето, в което е създадена. А голямата тема, която мен вълнува, споделя режисьорът Орхан Таир, е, че както тогава, така и днес, старите хората, по принуда на времето, в което живеем, остават сами, далеч от децата си, от близките.“

Ако през последните 30 години тази сатирична комедия, втъкала трагическата история на социалистическия човек, се възприемаше единствено като критика на тоталитаризма, то спектакълът на Плевенския театър под режисурата на Орхан Таир има за цел да надскочи тези рамки и да разкрие онази гениалност на текста на Иван Радоев, която го превърна в универсален за българската ситуация.

Затова и в този наш изпълнен с комедийност и жизнеродостност спектакъл за едни познати обитатели на старчески дом, „когато миграцията върлуваше, а младите се разбягаха“, „някъде накрай света, далеч от цивилизацията, автоматизацията, неврозата и модерната стерилност“, ще огледаме по неочакван начин темите, които неумолимо преследват нашето съвремие - за човека и властта, за механизмите чрез които функционира едно общество, вечно придружено от „журналисти, футболисти, оптимисти, кариеристи…“, и за онзи винаги вкопчен в живота изоставен малък човек, който ще възкликне - „Смеейки се, старият човек се надсмива над бъдещето си“. А можем ли да се надсмеем над смъртта? Можем, пише Иван Радоев, но не в очите, защото тя е безогледна!“ 

Очаквайте в края на януари една ултимативна комедия, която ще ви гледа право в очите. В нея участват тринадесет щастливи малки човечета, които ще обвинят за всичките си неволи държавата и не само, защото „Народът е нервен, другари!“.

И ако не сте убедени във вечната актуалност на текста на Иван Радоев, ето ви прословутата „реч“ на нямата Йота: „Кариеристи! Под път и над път! Под бюро и зад бюро! Пълзят, пълзят охлювите и се изкачват по държавните клони. А държавата им пише басни, за да ги превъзпитава. Те пълзят и се подсмиват наум, а подире им мирише на гнусотия. Изкачи я охлювът на върха на клона, разпери криле и се понесе над учреждението. А учреждението трепери като заек, наострил уши и си гризе моркова. Не за живота си трепери, а за един морков… Крадат от тая държава! Чия е тая държава?... Чия е тая държава?... Да не е на комшията?“