Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен продължава естетическата си линия да поставя големи класически текстове и този път дава възможност на един млад режисьор като Теодора Лилян да реализира проекта си „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг.

На 16 януари започнаха репетициите на „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг с режисьор Теодора Лилян. В сценичната версия на пиесата съвместно с режисьора участва и известният драматург Роман Должански, а сценограф е Олег Головко – един от съратниците на режисьора Тимофей Кулябин. Композитор на спектакъла е Калин Николов, костюми – Сергей Йорданов. Участват актьорите Теона Димова, Антъни Пенев, Бориса Сарафова - Черкелова и Делян Илиев. 

В концепцията си режисьорът Теодора Лилян споделя

„Tábula rása „празен лист“(чиста дъска) е латинска крилата фраза, която се използва за обозначаване на гносеологичната теза, че всеки отделен човешки индивид се ражда без вродено или вградено (заложено) умствено съдържание, тоест чист. Ресурсът му от знания изцяло се изгражда от опита и чувственото (сетивното)  възприемане на външния свят. Тоест ние се раждаме свободни. Но характерът ни се определя не само генетично, но и социално. Въпросът е кое от двете е по-силно. В пиесата „Госпожица Юлия” героите имат малко свобода, малко любов. Какво изобщо имат тези герои?  Имат страх и предразсъдъци. А от страх човек става коравосърдечен (жесток). В пиесата много ясно е показано как човекът е безсилен да преодолее желанието да унижи другия, когато има възможност да го направи… Откъде идва, откъде се появява този страх и защо е толкова силен?  В отговора на този въпрос е заключена актуалността на този текст. Бихме ли могли да се освободим от страха и да станем отново „чисти и свободни“?“ 

„Госпожица Юлия“ на Плевенския театър  ще е много различна от познатата драматургична основа на Аугуст Стриндберг.“ – споделя режисьора Теодора Лилян. Това е вторият проект в тандем между нея и Роман Должански след успешния ѝ дебютен спектакъл в Народен театър „Иван Вазов“ „Русалка“ по мотиви от пиесата на Пушкин и Набоков. 

За пиесата

Шведският автор Аугуст Стриндберг написва пиесата „Г-ца Юлия“ през 1888 г. и се превръща в емблема на натурализма и модерната драма. Тя е обект на стотици интерпретации за театър, кино, опера и телевизия. За първи път е поставена през 1906 г. в Стокхолм. В манифестния си предговор към пиесата Стриндберг описва персонажите си като „модерни, живеещи в епохата на преход…, по-колебливи и разпадащи се от предшествениците си, смесица от старо и ново“. Източник на сюжета е действителна история, която Стриндберг случайно дочул, определяйки я като „подходяща за трагедия, тъй като все още изглежда трагично да видиш някой, облагодетелстван от съдбата, да погине…“

Действието се развива в нощта срещу Еньовден, рожденият ден на Г-ца Юлия, дъщерята на Господаря, която остава в компанията на слугите Жан и Кристин. Тази нощ, наречена многозначително от Г-ца Юлия „празник на невинните игри“, се превръща в арена на надмощие между Графинята и лакея, игра без правила, от която няма бягство. Традиционните отношения господар-слуга се преобръщат така както е и сценографското решение на Олег Головко, което пред очите на публиката изненадващо и зрелищно ще наруши авторовото изискване действието да е в „графската кухня“.

За режисьора

Теодора Лилян завършва Руския държавен институт за театрално изкуство (РГИСИ) в Санкт-Петербург в класа на Григорий Михайлович Козлов, заслужен деятел на театралното изкуство в Русия и художествен ръководител на театър “Мастерская” в Санкт-Петербург. По време на обучението си Теодора Лилян поставя спектакли към Учебния театър и участва в множество театрални лаборатории в Русия. Спектакълът “Русалка” в Народен театър е неин дебют на българска сцена.

За драматурга 

Роман Должански завършва Театрална академия ГИТИС в Москва през 1993 г., и е един от водещите театрални критици и колумнист на „Комерсант“, публикувал е над 4 000 статии, рецензии, интервюта и есета за руския и международен театър. През 1998 г. съвместно с Марина Давидова основават международния фестивал NET (Нов европейски фестивал) в Москва, където се откриват едни от най-значимите имена за съвременната театрална сцена като Томас Остермайер, Алвис Херманис, Иво ван Хове, Арпад Шилинг, Михаел Талхаймер, Жан Фабре, Оскар Коршуновас, Римини Протокол и др.

От 2007 г. е зам. директор и главен драматург на „Театър на нациите“, една от най-известните театрални платформи. Като драматург работи с Робърт Уилсън, Робърт Лепаж, Томас Остермайер, Алвис Херманис, Тимофей Кулябин и др. Има специално отношение към българския театър и българските режисьори. Драматург е на два спектакъла в Народен театър „Иван Вазов“ – „Нора“ на реж. Тимофей Кулябин и „Русалка“, реж. Теодора Лилян. Роман Должански е драматург и на гостуващото в България представление с Джон Малкович „В самотата на памуковите полета“.

Куратор на театрални проекти в Русия, Германия, Грузия, България, член на журито на Международната награда „Ибсен“ (известна още като „Нобелова награда за театър“), член на международната театрална мрежа “Mitos21”, която обединява най-известните европейски театрални институции като Deutsches Theater Berlin, ITA, Jozef Katona Theatre, Dramaten, Toonelhuis Antwerp, Theater Lliure Barcelona, Odeon Theatre de l’Europe и др. Съветник и сътрудник на едни от най-влиятелни театрални институции в Европа.

За сценографа 

Олег Головко завършва Института по живопис, скулптура и архитектура в Санкт Петербург в класа на Едуард Кочергин. Продължава обучението си в Париж. От 2002 до 2004 г. работи като главен сценограф на Алтайския драматичен театър, а между 2004 - 2006 г. е главен сценограф на Новосибирския театър “Красный факел”. Сценограф е на повече от сто постановки, като “Съдебен процес” в Маринския театър, “Мерси” и “Времето на жените” в Болшой драматичен театър “Товстоногов”, “Шинел” в Московския художествен театър, “Танхойзер” в Новосибирската опера и много други. Негови творби са влючени в колекцията на Санктпетербурската театрална библиотека и са изложени в Музея на театъра и музиката. Олег Головков е съратник на режисьора Тимофей Кулябин и работи с него в спектаклите, които поставя в чужбина. Сценограф е на българската „Нора“ в Народен театър, на реж. Тимофей Кулябин.