„Есенна соната" сграбчва душата мигновено и те потапя в сън, където се разкриват и най-болезнените белези от миналото. На сцената на театър „Сити Марк Арт Център" в София, зад бели ефирни завеси, се крие жена, изтъкана от болката на детството и от най-изпепеляващата загуба - тази на първородното й дете. Тя разголва душата си пред пълната зала. В тази роля се превъплъщава нежното цвете на българските театър и кино - Йоана Буковска.

Преди повече от 20 години тя получава награда "Аскеер" за поддържащата си женска роля на Хелена в култовата постановка „Есенна соната" на режисьора Младен Киселов, поставена на сцената на Театър 199. Днес тя отново е част от пиесата, но в друга роля - тази на сестрата на Хелена, Ева.

Шедьовърът на драматурга Ингмар Бергман възражда Драматично-куклен театър „Иван Радоев" - Плевен.

Кой е човекът, който играе основна роля в създаването на чувството за липса на принадлежност у индивида? Кой е този, с когото се идентифицира и самоопределя в ранните етапи от живота си? Разбира се, това е майката. Ако обаче тя липсва в ежедневието на детето и единствената и роля е да бъде съдник на действията и чувствата му, тя съзнателно или подсъзнателно

изгражда непробивна стена между тях - година след година, ден след ден.

Така се отключва само гняв, страх и дори омраза - всички тези чувства, водещи към саморазрушителност. Реалността се превръща в капан, изпълнен със спомени. В нея едно пораснало дете продължава да живее с чудовищата от ъглите на детската стая. Единственият начин да излекува травмите си може би е да признае истината пред себе си на глас...

Този разрушен свят на едно пораснало момиченце разкрива Йоана Буковска в ролята си на Ева. То е свикнало с отсъствието и безразличието на майка си. След седем години без никакъв контакт помежду им настъпва моментът, в който отново ще трябва да се изправят една срещу друга. 

Обземат я страх и необяснимо щастие. Тя сякаш лети от единия край на сцената към другия, докато препрочита поканата, която е изпратила на майка си. Междувременно тя обяснява на своя съпруг Виктор, изигран от Адриан Филипов, защо е използвала точно тези думи.

Най-чаканият момент настъпва - майката на Ева, красивата и много младолика пианистка Шарлота (Мариета Калъпова), пристига в цялото си великолепие. Вместо топли прегръдки и сладки въпроси обаче тя носи със себе си необичайна хладина, от която ме побиваха тръпки.

Изведнъж в салона става много тихо - някак неловко. На сцената се появява сестрата на Ева, Хелена (Камелия Хатиб), която е в инвалидна количка. Чуват се само едва формулираните думи на болното момиче, опитващо се да обясни радостта от това, че вижда майка си отново пред себе си.

„Само да не се разплача, трябва да си тръгна", шепне Шарлота на глас в момента, в който дъщерите й напускат стаята. Тя опитва да преглътне шока си и опитва да прикрие вината си за пропуснатите години с тях с дългата си червена вечерна рокля и много красиви бижута. Подготвяйки се да седне на добре подготвената трапеза, приготвена от първородната й дъщеря, тя за първи път се сблъсква с най-голямата болка на дъщеря си Ева. Тя и съпругът й разкриват болката от загубата на детето си... Тези откровения накараха майката да изтръпне и и попречиха да заспи.

През главата и преминават хиляди мисли, терзания, а също и един кошмар, който я разтърва до основи. В малките часове на нощта се появява почти с пресушена бутилка вино дъщеря й Ева - с очи, препълнени със сълзи.

„Сънувам, нали? Ти не съществуваш!",

възкликва уплашено майка й. Но не, този път не беше сън - а онази реалност, пълна с болезнена истина, която те удря като шамар и те оставя без думи. Връщайки се назад към спомените си - от прегръдките на баща си до срещата с правата голяма любов — тя разкрива за първи път пред собствената си майка последствията от всяка нейна непремислена дума, всяко нейно бягство или укор.

„Ти ме мразиш от години!", изтъква Шарлота, ридаейки и обяснявайки, че тя е видяла същото възпитание от своите родители... „Няма ли да ми простиш?", отекват думите й като ехо в публиката.

„Чувството за реалност е дарование, което повечето хора не притежават. В това може да се крие техният шанс". Тази фраза остана задълго в съзнанието ми.

Тя ми помогна да осъзная колко е трудно и смело да погледнеш в дълбините на душата си и да споделиш най-съкровените си мисли с друг човек и по-специално с майката - човекът, който ти е дал живот.

Но защо? Отговорът е, че понякога майките, както се случва и в представлението, не са нежни и грижовни, а се превръщат в най-големият ти враг.

Спектакълът „Есенна соната" представя един омагьосан кръг. В него омразата се предава от поколение на поколение и става все по-трудно да се изкорени.

Може би единственият начин да го направим и да „отключим" пътя към промяната е осъзнаването, че всичко идва от миналото?

Art Portal News: „Есенна соната" - да се гмурнеш в болката от миналото и разрушиш едно наследство", Автор: Симона Иванова