НЕ, АЗ БЛАГОДАРЯ!

Драматургия - Албена Ненкова

Режисьор и музика - Ованес Торосян

Сценография и костюми - Бориса Сарафова-Черкелова

Фотограф - Георги Сиркатов

Глас - Антъни Пенев

Участва - Бориса Сарафова-Черкелова

Намираме се във вътрешността на театъра. Точно в този ден театърът е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка (Бориса Сарафова-Черкелова) е останала по случайност сама в театъра. Денят на отворените врати е пред провал. Кой ще разкаже на гостите за театъра? Неочаквано невидимата за всички Невенка се оказва „под прожектора“, точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде. Какво има да ни каже тази на пръв поглед обикновена жена, принудена да говори? Дали пък точно в този ден тя ще реши да даде гласност на своите проблеми и какви ли са те? Не, това не е драма, а опит чрез много смях, любов и откровеност, както и чрез таланта на Бориса Сарафова-Черкелова и режисурата на Ованес Торосян да се огледаме един в друг.

„Не, аз благодаря!“ е разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията „театър“. Това е моноспектакъл, посветен на невидимите за публиката хора в театъра. Кои са те? Можем ли да се огледаме в тях? Какво имат те да ни разкажат?

Режисьорът Ованес Торосян е и автор на 12-е музикални творби и текстове на песни към спектакъла.
„Не, аз благодаря“ е първият поставен на сцена театрален текст на авторката Албена Ненкова, която от години работи в областта на изкуството и културата.

„Не, аз благодаря!“ е първият моноспектакъл в театралната кариера на актрисата Бориса Сарафова-Черкелова. Тя го посвещава на любимия си роден град Плевен!

Какво споделя екипът на „Не, аз благодаря!“:

Ованес Торосян

Като режисьор търся през тази частна история да достигна до посланието, че чрез илюзията „театър“ можем да се научим да сме благодарни. За мен това е най-краткият път към щастието, към любовта, към началото, към новото, към промяната, споделя Ованес Торосян.

Интересува ме връзката между благодарността и изкуството, бягството в тази илюзия е като последен опит човекът да се научи да благодари. Тук включвам и себе си към човека и съответно моите човешки грешки, които вероятно не осъзнавам, но те могат да бъдат оправени. Това е и моят опит чрез този текст да развия темата за благодарността, която е много важна за мен, защото аз съм благодарен на българите, че са ме приели в своя дом, че ми дадоха език, образование и гражданство. Аз съм подал ръка и тя е хваната от българите. Не мога да не бъда благодарен.

Как да дадем шанс на другия да бъде добър, защото това е по-голямата добрина? Отговорът е пред очите ни - като му благодарим! Да имаш възможността да дадеш на другия, това е в центъра на моето режисьорско търсене, споделя Ованес Торосян.

Бориса Сарафова-Черкелова

Реших да направя първия си моноспектакъл, който съвсем осъзнато посвещавам на моя любим роден град Плевен, споделя актрисата Бориса Сарафова-Черкелова. Това е моят подарък от една плевенчанка за Плевен. От осем години съм на щат в плевенския театър и първото ми качване на сцена беше, за да поднеса цветя на Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова в същия театър. Тогава бях на четири годинки.

Предизвикателството в този моноспектакъл е да покажа съществуващата в мен женственост и пред себе си, женствеността, която съм крила винаги. Искам да покажа собственото си лице на сцената, това е по-голямото предизвикателство за мен. И да не пропусна – благодаря ви за всичко!

„Не, аз благодаря!“ е първият реализиран театрален текст на Албена Ненкова. Тя работи в областта на изкуството и културата - писател, сценарист, редактор и телевизионер. Албена не крие, че най-любимите периоди в работата ѝ са Литературен клуб „Перото“, НДК, библиотеките в КК Албена АД, „Книги в облаците“, хижа Плевен, Фондация „Миню Балкански“, с. Оряховица, Пространство за култура и дебат „Пречиствателната“, с. Смилян и други. Работи като литературен агент от няколко години и това разширява интереса и любовта ѝ към книгите.

„Тук израсна

тук порасна

градът е на лице

нямаш ти отдавна

вече хлапашко личице

виц ли е да го опиша 

Ловеч се промени

младите ги няма за да вдъхнат пакост в твойте дни

днес обаче като първи трепет съм решил 

усмивка да ти даря

днес когато си голяма

ще те възхитя

и не диаманти

нито рози, аз ще подаря

прости думи ти ще чуеш

не, аз благодаря

и когато и когато и когато те докосне слънчев лъч

земята ще поеме тебе

като топъл дъжд

сълзите правят - как?

кап - кап - кап

кап - кап - кап

кап - кап - кап

кап - кап - кап

сълзите правят

кап - кап - кап

кап - кап - кап“

текст на песен - Ованес Торосян

Премиера - 01 и 11 февруари 2025 г.